БЛАГОДАРНОСТ №2

Аз пак съм във сълзи от смях,

но сетната си песен пея

и тичам пак след своя грях,

и истински благоговея!

И съм с отворени очи

и слънцето с любов ме грее,

че ме дарява със лъчи

и на Съдбата ми се смее.

Аз гледам синьото небе

как майчински ми се усмихва,

душата ми от там гребе

и за живот ме предизвиква!

Че се задъхвам в този свят,

но всичко туй ме гъделичка,

макар, че вече не съм млад

и съм последната му сричка!

Изминах своя дълъг път

и чак сега си давам сметка,

че бях щастлив във този кът,

и никому не бях подметка!

При мен е вече старостта.

И губя стръв и свежи сили,

но още ми е мил света!

И спомени са ме зарили!

22.11.2017г.София