Благодарност № 2
БЛАГОДАРНОСТ №2
Аз пак съм във сълзи от смях,
но сетната си песен пея
и тичам пак след своя грях,
и истински благоговея!
И съм с отворени очи
и слънцето с любов ме грее,
че ме дарява със лъчи
и на Съдбата ми се смее.
Аз гледам синьото небе
как майчински ми се усмихва,
душата ми от там гребе
и за живот ме предизвиква!
Че се задъхвам в този свят,
но всичко туй ме гъделичка,
макар, че вече не съм млад
и съм последната му сричка!
Изминах своя дълъг път
и чак сега си давам сметка,
че бях щастлив във този кът,
и никому не бях подметка!
При мен е вече старостта.
И губя стръв и свежи сили,
но още ми е мил света!
И спомени са ме зарили!
22.11.2017г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
