Благодарността е тежко бреме!!!
Захвърлена в душата, дреме...
На светло тя не се показва,
защото има да разказва
за миговете ни на слабост,
които чести са, за жалост,
за миговете, през които
нищо не остава скрито.
Толкова сме уязвими
и чувствата са тъй раними!...
А този, който ни помага,
грях в душите ни полага...
Бързаме да го забравим,
спомените да удавим,
че за слабостите наши
на други може да разкаже...
И граденото с години
в калта набързо да се срине!
ХРАНИМЕ ЗМИЯ ВЪВ ПАЗВА!...
СЪС ЗЛО ДОБРОТО СЕ НАКАЗВА...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados