13 mar 2008, 19:29

Благодарността е тежко бреме...

  Poesía » Civil
2K 1 16

Благодарността е тежко бреме!!!

Захвърлена в душата, дреме...

На светло тя не се показва,

защото има да разказва

за миговете ни на слабост,

които чести са, за жалост,

за миговете, през които

нищо не остава скрито.

Толкова сме уязвими

и чувствата са тъй раними!...

А този, който ни помага,

грях в душите ни полага...

Бързаме да го забравим,

спомените да удавим,

че за слабостите наши

на други може да разкаже...

И граденото с години

в калта набързо да се срине!

 

 

ХРАНИМЕ ЗМИЯ ВЪВ ПАЗВА!...

СЪС ЗЛО ДОБРОТО СЕ НАКАЗВА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...