Mar 13, 2008, 7:29 PM

Благодарността е тежко бреме...

  Poetry » Civic
2K 1 16

Благодарността е тежко бреме!!!

Захвърлена в душата, дреме...

На светло тя не се показва,

защото има да разказва

за миговете ни на слабост,

които чести са, за жалост,

за миговете, през които

нищо не остава скрито.

Толкова сме уязвими

и чувствата са тъй раними!...

А този, който ни помага,

грях в душите ни полага...

Бързаме да го забравим,

спомените да удавим,

че за слабостите наши

на други може да разкаже...

И граденото с години

в калта набързо да се срине!

 

 

ХРАНИМЕ ЗМИЯ ВЪВ ПАЗВА!...

СЪС ЗЛО ДОБРОТО СЕ НАКАЗВА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...