Благодарността е тежко бреме...
Благодарността е тежко бреме!!!
Захвърлена в душата, дреме...
На светло тя не се показва,
защото има да разказва
за миговете ни на слабост,
които чести са, за жалост,
за миговете, през които
нищо не остава скрито.
Толкова сме уязвими
и чувствата са тъй раними!...
А този, който ни помага,
грях в душите ни полага...
Бързаме да го забравим,
спомените да удавим,
че за слабостите наши
на други може да разкаже...
И граденото с години
в калта набързо да се срине!
ХРАНИМЕ ЗМИЯ ВЪВ ПАЗВА!...
СЪС ЗЛО ДОБРОТО СЕ НАКАЗВА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
