7 abr 2024, 6:54

Благодаря

465 0 0

Най-красивото, което имам

в живота си са хората.

И ме е страх от загуба,

страх ме е да наранявам.

Ценя ги повече от себе си,

а те не подозират колко

крехки са в очите ми. 

Обичам ги. С какво заслужих

те да ме обичат толкова?

Толкова са истински…

и чисти. И дали изобщо знаят, че 

всеки миг с тях ми е подарък 

и колко уязвим съм аз

в ръцете им? Не знаят

и не заслужават бели стихове

пропити с грапава любов

заслужават много повече…

Благодарен съм, че има ги

изобщо и че са наоколо.

Моля се да са добре те винаги.

И благодаря, благодаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stillaghxul Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...