7.04.2024 г., 6:54

Благодаря

462 0 0

Най-красивото, което имам

в живота си са хората.

И ме е страх от загуба,

страх ме е да наранявам.

Ценя ги повече от себе си,

а те не подозират колко

крехки са в очите ми. 

Обичам ги. С какво заслужих

те да ме обичат толкова?

Толкова са истински…

и чисти. И дали изобщо знаят, че 

всеки миг с тях ми е подарък 

и колко уязвим съм аз

в ръцете им? Не знаят

и не заслужават бели стихове

пропити с грапава любов

заслужават много повече…

Благодарен съм, че има ги

изобщо и че са наоколо.

Моля се да са добре те винаги.

И благодаря, благодаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...