9 oct 2009, 1:29

Благодаря...

  Poesía
797 0 9

 

 

... че ме кърпиш

когато изтичам

и с думи запълваш

по мен празнините...

 

че въздух ми даваш

когато не дишам

и с вяра покриваш

страха ми в очите...

 

че стелеш по пътя ми

светла пътека

и нощем намирам

по дланите ласка...

 

и все по-красиви са

с времето дните ми...

 

Благодаря ти!

 

... че още си

жажда...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз Ви благодаря!
    Жул!
  • и аз на теб ,Бети ...чета те редовно...нищо че не коментирам ...жажда е любовта и поезията , която се ражда ,предизвикана от нея ! Целувам те нежно ....може ли ? ...ще се връщам към този стих често ....
  • Ах тиииии!!!
    Необятна...
    Прегръдка!!!
  • Мммм даааааааааааааааа!!!! Страхотийо такава!
  • Всичките ти стихове са с трепети сърдечни!!!
    Бети!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...