1 ago 2013, 21:26  

Благодаря 

  Poesía » Filosófica
1785 2 13

Когато майките умират
в  душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...


Когато майките умират
в небето ражда се звезда...
Една свещичка плаче във всемира,
eдна надежда пада в пропастта...

 

Сърцето ми е рай, но и пустиня!...
За всичко в мен - на теб Благодаря!
Ти, майчице, в живота ми - светиня,
а святото блести сред вечността!...

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??