1.08.2013 г., 21:26 ч.  

Благодаря 

  Поезия » Философска
1617 2 13

Когато майките умират
в  душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...


Когато майките умират
в небето ражда се звезда...
Една свещичка плаче във всемира,
eдна надежда пада в пропастта...

 

Сърцето ми е рай, но и пустиня!...
За всичко в мен - на теб Благодаря!
Ти, майчице, в живота ми - светиня,
а святото блести сред вечността!...

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??