26 dic 2017, 20:00

Благодаря

  Poesía
1.1K 6 16

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихрения ход,
и за моментите, в които спира.

Благодаря за светлото небе,
което ми дарява всеки полет,
защото то е стълбата към Теб.
И част от мене все лети нагоре.

Благодаря за силата да вярвам
и да събирам себе си сред всички,
да имам повече, когато давам,
да съм създадена, за да обичам.

Благодаря за трудните уроци,
за всяко извоювано проглеждане,
за шансовете, виснали на косъм,
за жилавите кълнове надежда...

И за неверника дори благодаря,
защото той е част от Твойте рани
и щом последния си сън заспя,
след мене любовта ти ще остане.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...