26.12.2017 г., 20:00

Благодаря

1.1K 6 16

Благодаря за глътката живот,
която любовта е напоила,
на времето за вихрения ход,
и за моментите, в които спира.

Благодаря за светлото небе,
което ми дарява всеки полет,
защото то е стълбата към Теб.
И част от мене все лети нагоре.

Благодаря за силата да вярвам
и да събирам себе си сред всички,
да имам повече, когато давам,
да съм създадена, за да обичам.

Благодаря за трудните уроци,
за всяко извоювано проглеждане,
за шансовете, виснали на косъм,
за жилавите кълнове надежда...

И за неверника дори благодаря,
защото той е част от Твойте рани
и щом последния си сън заспя,
след мене любовта ти ще остане.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...