27 jun 2006, 9:42

БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!

  Poesía
1.9K 0 12

БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!

                     На Васил Вълчинов

 

Приятелю, не ти благодарих

за твърдото, приятелското рамо,

защото чак сега те преоткрих

и тъжно ми е, че до мен те няма.

 

Благодаря от все сърце, че бях

отдушник за неволите ти тежки!

До тебе, тази чест не проумях

и бе това голямата ми грешка.

 

Себичен – тайно търсех самота.

Не се замислях колко съм ти нужен.

Измислях си около мен света,

защото в истинския винаги е тъжно,

 

когато сам си. Ала аз не бях!

Прости ми глупостта, че не разбрах!

 

1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...