БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!
БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!
На Васил Вълчинов
Приятелю, не ти благодарих
за твърдото, приятелското рамо,
защото чак сега те преоткрих
и тъжно ми е, че до мен те няма.
Благодаря от все сърце, че бях
отдушник за неволите ти тежки!
До тебе, тази чест не проумях
и бе това голямата ми грешка.
Себичен – тайно търсех самота.
Не се замислях колко съм ти нужен.
Измислях си около мен света,
защото в истинския винаги е тъжно,
когато сам си. Ала аз не бях!
Прости ми глупостта, че не разбрах!
1995 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
