БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!
БЛАГОДАРЯ, ПРИЯТЕЛЮ!
На Васил Вълчинов
Приятелю, не ти благодарих
за твърдото, приятелското рамо,
защото чак сега те преоткрих
и тъжно ми е, че до мен те няма.
Благодаря от все сърце, че бях
отдушник за неволите ти тежки!
До тебе, тази чест не проумях
и бе това голямата ми грешка.
Себичен – тайно търсех самота.
Не се замислях колко съм ти нужен.
Измислях си около мен света,
защото в истинския винаги е тъжно,
когато сам си. Ала аз не бях!
Прости ми глупостта, че не разбрах!
1995 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
