5 jul 2021, 22:46

Благодаря Ти

  Poesía
361 0 0

 

 

        Вдигнала към устните си чаша

        знам,от нищо се не плаша.

        Винаги съм изправяла ръст

        срещу всяка омраза и мъст.

        Макар и трудно,но съм побеждавала,

        на отчаяние не съм се поддавала

        и всичко е било благодарение на Бога.

        Знам,че сама нищо не мога,

        ако Той не ми е давал сила

        и могъщата Си закрила.

        Единствено само на Него,

        а не на своето его

        съм се осланяла

        и покланяла.

        Господи,благодаря Ти от сърце

        за Твоите прободени ръце,

        които винаги са ми били закрила.

        Във тях единствено съм скрила

        живота си и всичко мило.

 

 

 

 

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...