5.07.2021 г., 22:46

Благодаря Ти

355 0 0

 

 

        Вдигнала към устните си чаша

        знам,от нищо се не плаша.

        Винаги съм изправяла ръст

        срещу всяка омраза и мъст.

        Макар и трудно,но съм побеждавала,

        на отчаяние не съм се поддавала

        и всичко е било благодарение на Бога.

        Знам,че сама нищо не мога,

        ако Той не ми е давал сила

        и могъщата Си закрила.

        Единствено само на Него,

        а не на своето его

        съм се осланяла

        и покланяла.

        Господи,благодаря Ти от сърце

        за Твоите прободени ръце,

        които винаги са ми били закрила.

        Във тях единствено съм скрила

        живота си и всичко мило.

 

 

 

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...