Благодаря Ти, Боже, за хората в живота ми благодаря!
За учителите, които изпрати ми, благодаря…
За доброжелателите,
за добрите,
за лошите,
за приятелите и предателите
и за онези, на които помогна да си тръгнат, за да се освободя…
Благодаря!
Благодаря Ти, Боже, за уроците благодаря!
За всичко, което Ти ми случи, благодаря…
За изпитанията,
за паденията,
за ставанията,
за даденото и отнетото
и за болката, която донесе ми, за да се поуча и простя…
Благодаря!
Благодаря Ти, Боже, за мъдростта благодаря!
За всяка възможност, която взе и която ми дари, благодаря…
За смирението,
за удивлението,
за преоткриването,
за самонаблюдението и самоосъзнаването
и за всичката сила, която ми даваш след падането да продължа…
Благодаря!
Благодаря Ти, Боже, за вдъхновението благодаря!
За всяка мечта, от която ме предпази и която сбъдна, благодаря…
За любовите,
за раздорите,
за разочарованието,
за думите и словото
и за любовта, с която изпълваш ме, за да мога на други да даря…
Благодаря!
Листът е дълъг, емоциите – силни
и думите не стигат, за да изразя
това, що изпитвам в гърдите си немирни,
затова, Боже, единствено БлагоДаря!
© Ваня Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »
Въпреки че се пуснах на конкурса, награда не очаквам. Достатъчно ми е това, думите ми да стигнат до будните умове и отворените сърца на избраните, ако ще и да са само десетина.
Ивайло, отново, този път за съжаление, си напълно прав. Забелязах тенденцията, за която говориш и не я хересвам, не защото не принадлежа към такава група, а защото отказва да принадлежа. Винаги съм била единак и напоследък започнах да се наслаждавам на това. Та... стига ми тази награда да има няколко човека, чиито сърца съм погалила.
БлагоДаря!