21 nov 2021, 22:11

Благодаря ти, че те има

1.2K 0 0

Благодарност, а не прощалност,

мистична сила крие се в това,

да се радваш, че тоз човек

е просто до теб сега.

Благодарност за едно съществувание,

какво повече може да искаш от това,

което и съществата с разум

някак не са разбрали до сега

Благодарността за факта,

че си жива , че те има,

пък ако ще и да не си до мен или със мен,

понеже пак ще те харесвам

и не желая свят без теб.

За това благодаря ти,

на мене друго ми не требва

да зная аз, това е вече дар ,

че такъв човек има като тебе

макар и на моменти да си като бебе.

 

Не ме обичаш ли? Ми недей,

Но в сърцето ми вече нещо ново грей-

един пламък, негаснещ по природа

неразрушим и изгарящ всичко до основа,

трепнещ като скитник със окова

създаден той е от любовта на Бога

Без теб и водата губи своя вкус

и сякаш целувките оприличавам ги със студ,

за мен това сега е прекрасен миг,

моля те, бъди и в бъдещето ми.

 

Дали обичам те? Не мерси,

такива думи от мене не търси

за теб това любов ли е

когато не знаеш какъв ще съм до теб

във следващия ден,

къде ще бъда и с коя дори

макар от това най-много да боли

и макар ти да дочакваш вечерта

аз за утрото си мисля, за заранта

кога със теб ще се събудя

и първото нещо, което да направя

е да те целуна

 

Кокиче ли си? Аз не зная,

но желая силно да те опозная.

Каква ли сила криеш със това

да си цветна като есента,

да миришеш на цветя

и усмивката ти да разтърсва

цялата земя

Моля се, ако ще и нищо да не се случи помежду ни

поне да мога и на улицата да те видя,

защото зная, че и там ще си красива.

Таз любов желаеш ли любима?

Или предпочиташ да си

останеш просто неустоима.

С решението си не бъди така колеблива,

но независимо от отговора знай-

благодаря ти, че те има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Пашов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...