21.11.2021 г., 22:11

Благодаря ти, че те има

1.2K 0 0

Благодарност, а не прощалност,

мистична сила крие се в това,

да се радваш, че тоз човек

е просто до теб сега.

Благодарност за едно съществувание,

какво повече може да искаш от това,

което и съществата с разум

някак не са разбрали до сега

Благодарността за факта,

че си жива , че те има,

пък ако ще и да не си до мен или със мен,

понеже пак ще те харесвам

и не желая свят без теб.

За това благодаря ти,

на мене друго ми не требва

да зная аз, това е вече дар ,

че такъв човек има като тебе

макар и на моменти да си като бебе.

 

Не ме обичаш ли? Ми недей,

Но в сърцето ми вече нещо ново грей-

един пламък, негаснещ по природа

неразрушим и изгарящ всичко до основа,

трепнещ като скитник със окова

създаден той е от любовта на Бога

Без теб и водата губи своя вкус

и сякаш целувките оприличавам ги със студ,

за мен това сега е прекрасен миг,

моля те, бъди и в бъдещето ми.

 

Дали обичам те? Не мерси,

такива думи от мене не търси

за теб това любов ли е

когато не знаеш какъв ще съм до теб

във следващия ден,

къде ще бъда и с коя дори

макар от това най-много да боли

и макар ти да дочакваш вечерта

аз за утрото си мисля, за заранта

кога със теб ще се събудя

и първото нещо, което да направя

е да те целуна

 

Кокиче ли си? Аз не зная,

но желая силно да те опозная.

Каква ли сила криеш със това

да си цветна като есента,

да миришеш на цветя

и усмивката ти да разтърсва

цялата земя

Моля се, ако ще и нищо да не се случи помежду ни

поне да мога и на улицата да те видя,

защото зная, че и там ще си красива.

Таз любов желаеш ли любима?

Или предпочиташ да си

останеш просто неустоима.

С решението си не бъди така колеблива,

но независимо от отговора знай-

благодаря ти, че те има!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Пашов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...