Събудена от жълтото в полята,
отворих жадно пламнали очи
и огънят възкръсна във душата,
привикнала от болка да мълчи...
И къпеше се погледът ми в злато,
и мирис благовонен в мен
разцъфна като птиче ято,
сърцето ми попадна в плен...
Забравих прежните неволи,
прегърнах топлия жълт цвят,
детето в мене заговори...
Благодаря ти, пъстър свят!
Приятели, използвам друга програма и не можах да кача снимката на жълтите поля, които преди време ме вдъхновиха за това стихче. Съжалявам, че усещането няма да е пълно:)
© Криси Todos los derechos reservados