8 jun 2008, 18:04

Благодат!

1.1K 0 30

                                                      На кестена пред нас


С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.

Запалваш хиляди слънца!

Не тичам сънна до герана,

за да отпия живата вода.

Че тя зениците ми къпе,

прозорецът от теб блести,

погалваш с нежните си пръсти,

отпивам твоите лъчи!

Навън е всичко във зелено,

а ти помахваш и шептиш,

снага източил вдъхновено,

във бели пламъци гориш!

И щом те видя - онемявам

от твойта прелест, цъфнал цвят,

усмихнато се аз покланям

пред тази чудна благодат!


Мили приятели, пред нас е разцъфнал величествен късен кестен. Прекрасна е гледката, неописуема...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...