8 jun 2008, 18:04

Благодат! 

  Poesía » Del paisaje
951 0 30
На кестена пред нас
С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.
Запалваш хиляди слънца!
Не тичам сънна до герана,
за да отпия живата вода.
Че тя зениците ми къпе,
прозорецът от теб блести,
погалваш с нежните си пръсти,
отпивам твоите лъчи!
Навън е всичко във зелено,
а ти помахваш и шептиш,
снага източил вдъхновено, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??