Индиана (Криси)
216 7914
8.06.2008 г., 18:04 ч.

Благодат! 

  Поезия » Пейзажна
846 0 30

                                                      На кестена пред нас


С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.

Запалваш хиляди слънца!

Не тичам сънна до герана,

за да отпия живата вода.

Че тя зениците ми къпе,

прозорецът от теб блести,

погалваш с нежните си пръсти,

отпивам твоите лъчи!

Навън е всичко във зелено,

а ти помахваш и шептиш,

снага източил вдъхновено,

във бели пламъци гориш!

И щом те видя - онемявам

от твойта прелест, цъфнал цвят,

усмихнато се аз покланям

пред тази чудна благодат!


Мили приятели, пред нас е разцъфнал величествен късен кестен. Прекрасна е гледката, неописуема...

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??