Благодат!
На кестена пред нас
С усмивка ме посрещаш. Сутрин рано.
Запалваш хиляди слънца!
Не тичам сънна до герана,
за да отпия живата вода.
Че тя зениците ми къпе,
прозорецът от теб блести,
погалваш с нежните си пръсти,
отпивам твоите лъчи!
Навън е всичко във зелено,
а ти помахваш и шептиш,
снага източил вдъхновено,
във бели пламъци гориш!
И щом те видя - онемявам
от твойта прелест, цъфнал цвят,
усмихнато се аз покланям
пред тази чудна благодат!
Мили приятели, пред нас е разцъфнал величествен късен кестен. Прекрасна е гледката, неописуема...
© Криси All rights reserved.
