5 mar 2010, 9:26

Благослов

  Poesía
688 0 1

    БЛАГОСЛОВ

 

Обична моя, в сърцето те нося.

В живота си ти  ме остави без роля.

Протягам ръка като беден просяк

и за коричка нежност сега те моля...

 

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен.Стоя на колене.

Затуй ли  животът така ме опърли?

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

 

Съдбата на възел живота заплита,

но стъпки ми дава та пак да вървя,

да търся на кръста любов неоткрита

и тих благослов след теб да мълвя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....