Благослов

5 mar 2010, 9:26

Poesía

489 0 1

БЛАГОСЛОВ

Обична моя, в сърцето те нося.

В живота си ти ме остави без роля.

Протягам ръка като беден просяк

и за коричка нежност сега те моля...

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен.Стоя на колене.

Затуй ли животът така ме опърли?

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

Съдбата на възел живота заплита,

но стъпки ми дава та пак да вървя,

да търся на кръста любов неоткрита

и тих благослов след теб да мълвя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.