БЛАГОСЛОВ
Обична моя, в сърцето те нося.
В живота си ти ме остави без роля.
Протягам ръка като беден просяк
и за коричка нежност сега те моля...
По твоята сянка камъни хвърлят.
Олтар си за мен.Стоя на колене.
Затуй ли животът така ме опърли?
Не съм прокълнат, а бягат от мене?
Съдбата на възел живота заплита,
но стъпки ми дава та пак да вървя,
да търся на кръста любов неоткрита
и тих благослов след теб да мълвя...
© Мимо Николов All rights reserved.