Mar 5, 2010, 9:26 AM

Благослов 

  Poetry
498 0 1

    БЛАГОСЛОВ

 

Обична моя, в сърцето те нося.

В живота си ти  ме остави без роля.

Протягам ръка като беден просяк

и за коричка нежност сега те моля...

 

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен.Стоя на колене.

Затуй ли  животът така ме опърли?

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

 

Съдбата на възел живота заплита,

но стъпки ми дава та пак да вървя,

да търся на кръста любов неоткрита

и тих благослов след теб да мълвя...

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??