Благослов

Poetry

684 0 1

БЛАГОСЛОВ

Обична моя, в сърцето те нося.

В живота си ти ме остави без роля.

Протягам ръка като беден просяк

и за коричка нежност сега те моля...

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен.Стоя на колене.

Затуй ли животът така ме опърли?

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

Съдбата на възел живота заплита,

но стъпки ми дава та пак да вървя,

да търся на кръста любов неоткрита

и тих благослов след теб да мълвя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0