17 sept 2010, 14:46

Благослов

  Poesía
721 0 3

          БЛАГОСЛОВ

 

Моя обич, в сърце те нося -

да обичам е моята роля.

Протягам ръка като просяк -

за коричка нежност те моля...

 

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен. Стоя на колене.

Затова  животът така ме опърли.

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

 

Съдбата на възел живота заплита.

По твоите стъпките  вечно вървя,

сега не търся любов неоткрита,

а тих благослов след тебе мълвя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...