17 sept 2010, 14:46

Благослов

  Poesía
723 0 3

          БЛАГОСЛОВ

 

Моя обич, в сърце те нося -

да обичам е моята роля.

Протягам ръка като просяк -

за коричка нежност те моля...

 

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен. Стоя на колене.

Затова  животът така ме опърли.

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

 

Съдбата на възел живота заплита.

По твоите стъпките  вечно вървя,

сега не търся любов неоткрита,

а тих благослов след тебе мълвя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...