Благослов

17 sept 2010, 14:46

Poesía

542 0 3

БЛАГОСЛОВ

Моя обич, в сърце те нося -

да обичам е моята роля.

Протягам ръка като просяк -

за коричка нежност те моля...

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен. Стоя на колене.

Затова животът така ме опърли.

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

Съдбата на възел живота заплита.

По твоите стъпките вечно вървя,

сега не търся любов неоткрита,

а тих благослов след тебе мълвя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.