Sep 17, 2010, 2:46 PM

Благослов

  Poetry
719 0 3

          БЛАГОСЛОВ

 

Моя обич, в сърце те нося -

да обичам е моята роля.

Протягам ръка като просяк -

за коричка нежност те моля...

 

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен. Стоя на колене.

Затова  животът така ме опърли.

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

 

Съдбата на възел живота заплита.

По твоите стъпките  вечно вървя,

сега не търся любов неоткрита,

а тих благослов след тебе мълвя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...