Благослов

17.09.2010 г., 14:46 ч.

Поезия

548 0 3

БЛАГОСЛОВ

Моя обич, в сърце те нося -

да обичам е моята роля.

Протягам ръка като просяк -

за коричка нежност те моля...

По твоята сянка камъни хвърлят.

Олтар си за мен. Стоя на колене.

Затова животът така ме опърли.

Не съм прокълнат, а бягат от мене?

Съдбата на възел живота заплита.

По твоите стъпките вечно вървя,

сега не търся любов неоткрита,

а тих благослов след тебе мълвя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.