27 ene 2014, 18:57

Благослов 

  Poesía » Filosófica
370 0 3

Аз чувствам се щастлива 

да чуя тез слова:

Че стара съм, но жива

и с вдигната глава.

 

Очаквах тези думи.

Не знам, защо така,

не ми изглеждат груби

те в твоята уста.

 

Аз също ти се чудя.

В теб гърбичка видях,

походката ти друга

и друг е твоят смях.

 

Но пак си те обичам,

макар и състарен,

и много, много искам

до края да си бъдеш с мен.

 

Душата ми е птичка -

прелива в доброта.

И радвам се на всички 

тъй млади същества.

 

А и те ще станат стари,

но горди някой ден,

тъй както аз съм баба

на внуците си мои.

 

Но вчера бях втрещена 

от туй, че осъзнах -

срамуваш се от мен,

без думи го разбрах.

 

Ти няма да ме видиш,

щом друга съм ти веч.

А спомени прииждат

и чезнат надалеч.

 

Днес аз съм преродена,

щастлива в старостта.

Бях с обич обградена

и с много топлина.

 

Уви, била лъжлива 

таз, твоята любов.

Но чувствам се щастлива

и пиша благослов!

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен това това е поезия. Да изразиш чувствата си, а не говорящи треви и лилави изгреви.
  • Прекрасно е, да си щастлива и преродена в старостта!
    Харесах този благослов!
  • Бях с обич обградена
    и с много топлива.
    Толкова красиво! А за лъжливата любов не съжалявай,
    той просто не заслужава. Бъди щастлива и горда!
Propuestas
: ??:??