Благослов
Аз чувствам се щастлива
да чуя тез слова:
Че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи.
Не знам, защо така,
не ми изглеждат груби
те в твоята уста.
Аз също ти се чудя.
В теб гърбичка видях,
походката ти друга
и друг е твоят смях.
Но пак си те обичам,
макар и състарен,
и много, много искам
до края да си бъдеш с мен.
Душата ми е птичка -
прелива в доброта.
И радвам се на всички
тъй млади същества.
А и те ще станат стари,
но горди някой ден,
тъй както аз съм баба
на внуците си мои.
Но вчера бях втрещена
от туй, че осъзнах -
срамуваш се от мен,
без думи го разбрах.
Ти няма да ме видиш,
щом друга съм ти веч.
А спомени прииждат
и чезнат надалеч.
Днес аз съм преродена,
щастлива в старостта.
Бях с обич обградена
и с много топлина.
Уви, била лъжлива
таз, твоята любов.
Но чувствам се щастлива
и пиша благослов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
