4 dic 2009, 15:22

Благословена да е тя, Жената!

  Poesía
1K 0 2

Благословена да е тя,  Жената!



Най-неразгаданото, най-неизясненото във този свят...
Била е и остава си жената...
Тя виното на любовта е със пелинов аромат!
Приятелка, Любима, Майка и Любовница в едно...
Позната, но и Непозната!
Посредница между земята и божествения свят!
Носителка на милосърдие и чистота!
Но и изкусителката - обвинена в първороден грях!
Ала без нея нямаше да съществува и мъжът!
За нея, за жената битки са се водили...
Дори и тя самата е воювала, със грехове, без грехове...
И продължава и до днес за себе си да се сражава, за децата си...
Преминала през адски огън и през ледове...
Благословена да е тя,  Жената!
Научила мъжа на толкова неща...
А вий мъже коленичете и ръката целунете -
На майката на вашите деца!
Бъдете вий жени благословени!
И здраво дръжте във ръцете си съдбата своя!
И не забравяйте, че заради една жена - Елена...
Е паднала дори непобедимата велика Троя!



Елена Найденова - Sun

 

 

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-177655

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...