На Благовец е благо да се пие,

на Благовец е блага любовта.

На тоя ден по-благи сме и ние

и някак благ изглежда ни света.

Почистваме дворòве и градини,

събираме боклуци и листа,

а щом напрегнатият ден отмине,

горят ги с радост старци и деца.

С тояги удряме по тенекии

и бягат змии и гущери от нас.

Доволни вкъщи връщаме се ние,

жадуващи любов в среднощен час.

Заспиваме, щастливо уморени

в прегръдката на своята жена,

мечтаейки, от обич окрилени,

че вече винаги ще е така.

Нощта минава, утро наближава,

събужда ни внезапна хладина.

И сякаш вътре в нас промяна става –

завръщат се там гущер и змия.