Как да опиша тази радост -

небето днес докоснах пак!

Не е въпрос на старост или младост,

а на споделяне на опит благ.

Прелива в мен усещане неземно -

дарявам на приятел зрънце вяра.

Споделям миг от нещо съвършено,

сърцето ми от благодат изгаря.

Да пресъздам емоция не мога.

Да кажа с думи чувството – уви,

не се описва връзката ни с Бога,

не може в рамка да се улови!

Опиташ ли я, искаш още, още…

Животът ти превръща се в копнеж.

Търсиш денем и сънуваш нощем

от небесата оня полъх свеж,

превърнал те в частица Божия,

посял във теб от семето любов,

научил те да вярваш, че възможно е

да предадеш товара си в скута Христов.

И този достъп до небесните покои

изпълва ме с блаженство… и смирение.

Притихвам. Бог в ръцете свои

ме сгушва с бащинско търпение!