Как да опиша тази радост -
небето днес докоснах пак!
Не е въпрос на старост или младост,
а на споделяне на опит благ.
Прелива в мен усещане неземно -
дарявам на приятел зрънце вяра.
Споделям миг от нещо съвършено,
сърцето ми от благодат изгаря.
Да пресъздам емоция не мога.
Да кажа с думи чувството – уви,
не се описва връзката ни с Бога,
не може в рамка да се улови!
Опиташ ли я, искаш още, още…
Животът ти превръща се в копнеж.
Търсиш денем и сънуваш нощем
от небесата оня полъх свеж,
превърнал те в частица Божия,
посял във теб от семето любов,
научил те да вярваш, че възможно е
да предадеш товара си в скута Христов.
И този достъп до небесните покои
изпълва ме с блаженство… и смирение.
Притихвам. Бог в ръцете свои
ме сгушва с бащинско търпение!
© Галина Пенева All rights reserved.