25 jun 2015, 13:23  

Блато

1.1K 2 21


Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават.
Да останат във вечността
се надяват.
Ехидното Време
мьобиусово ласо хвърля.
Безбройни гущери езици изплезват
с малки мушици да се прехранят.
В общия кряк един Глас не се чува.
Един Глас забравен остава
(ала само Той се откроява)
...На Него само гении ще подражават.
Стиховете Му от уста на уста
ще се предават.
Елохими в хор ще ги пеят...
Безмълвие и Небитие ще ги кръщават!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно хрумване за жабите поети.Толкова са много самохвалковците, че няма място за останалите таланти
  • "На его-еректус пристават."
    Пристават и се продават, и се предават... Много ми хареса!
  • Благодаря ти много за този коментар, Илко! Да наистина имплицитно текстът ми визира този ред от Еклесиаст и факта, че суетата е примамка и съблазън за мнозинството.
    Лека вечер!
  • Благодаря ти за честно изказаното мнение, Андромаха! Тъй като не успях да поздравя с музика Елица, то съгласно твоя критерий, тя е специална за мен. И понеже знам, че за мен тя е по-специална от теб, е редно да те поздравя с малко музика. Това парче е за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=-5cFNbDA3hs

    П.С. И как да ти хареса творбата - на кого му харесва да е жаба в блатото...?

    Благодаря и на теб, Катя! Трогнат съм. Пропускам музикалния си поздрав, за да попаднеш в числото на специалните за мен /по скалата на Андромаха/.
    Лека вечер!
  • Хареса ми!Поздрав и

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...