Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават.
Да останат във вечността
се надяват.
Ехидното Време
мьобиусово ласо хвърля.
Безбройни гущери езици изплезват
с малки мушици да се прехранят.
В общия кряк един Глас не се чува.
Един Глас забравен остава
(ала само Той се откроява)
...На Него само гении ще подражават.
Стиховете Му от уста на уста
ще се предават.
Елохими в хор ще ги пеят...
Безмълвие и Небитие ще ги кръщават!
© Младен Мисана Все права защищены