25 июн. 2015 г., 13:23  

Блато

1.1K 2 21


Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават.
Да останат във вечността
се надяват.
Ехидното Време
мьобиусово ласо хвърля.
Безбройни гущери езици изплезват
с малки мушици да се прехранят.
В общия кряк един Глас не се чува.
Един Глас забравен остава
(ала само Той се откроява)
...На Него само гении ще подражават.
Стиховете Му от уста на уста
ще се предават.
Елохими в хор ще ги пеят...
Безмълвие и Небитие ще ги кръщават!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно хрумване за жабите поети.Толкова са много самохвалковците, че няма място за останалите таланти
  • "На его-еректус пристават."
    Пристават и се продават, и се предават... Много ми хареса!
  • Благодаря ти много за този коментар, Илко! Да наистина имплицитно текстът ми визира този ред от Еклесиаст и факта, че суетата е примамка и съблазън за мнозинството.
    Лека вечер!
  • Благодаря ти за честно изказаното мнение, Андромаха! Тъй като не успях да поздравя с музика Елица, то съгласно твоя критерий, тя е специална за мен. И понеже знам, че за мен тя е по-специална от теб, е редно да те поздравя с малко музика. Това парче е за теб:

    https://www.youtube.com/watch?v=-5cFNbDA3hs

    П.С. И как да ти хареса творбата - на кого му харесва да е жаба в блатото...?

    Благодаря и на теб, Катя! Трогнат съм. Пропускам музикалния си поздрав, за да попаднеш в числото на специалните за мен /по скалата на Андромаха/.
    Лека вечер!
  • Хареса ми!Поздрав и

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...