10 dic 2017, 22:25

Блато 

  Poesía » De amor, Verso libre, Otra
373 2 2

Потъва и въздухът е

малко балонче,

Отплува нагоре - далече от мен.

Водораслите спускат

пипала

Залюляват я в пропастта.

 

Потъвам. Усещам тиня под мене,

светлината заменя се

с мрак.

Последен балон се спуква

- там горе, дъх се слива

с мъгла.

 

Потънах... пяна са вече сълзите,

Чернотата пада навред

сега.

Превръщат се в утринна роса,

Морска пяна

и

щипка тъга.

 

Синьо зелена пелена заменя,

меките

длани на любовта.

В люлка от корали

заспива,

И като русалка в глъбините,

Своето

              Царство

       Намира.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??