Потъва и въздухът е
малко балонче,
Отплува нагоре - далече от мен.
Водораслите спускат
пипала
Залюляват я в пропастта.
Потъвам. Усещам тиня под мене,
светлината заменя се
с мрак.
Последен балон се спуква
- там горе, дъх се слива
с мъгла.
Потънах... пяна са вече сълзите,
Чернотата пада навред
сега.
Превръщат се в утринна роса,
Морска пяна
и
щипка тъга.
Синьо зелена пелена заменя,
меките
длани на любовта.
В люлка от корали
заспива,
И като русалка в глъбините,
Своето
Царство
Намира.
© Ели Всички права запазени