10.12.2017 г., 22:25

Блато

649 2 2

Потъва и въздухът е

малко балонче,

Отплува нагоре - далече от мен.

Водораслите спускат

пипала

Залюляват я в пропастта.

 

Потъвам. Усещам тиня под мене,

светлината заменя се

с мрак.

Последен балон се спуква

- там горе, дъх се слива

с мъгла.

 

Потънах... пяна са вече сълзите,

Чернотата пада навред

сега.

Превръщат се в утринна роса,

Морска пяна

и

щипка тъга.

 

Синьо зелена пелена заменя,

меките

длани на любовта.

В люлка от корали

заспива,

И като русалка в глъбините,

Своето

              Царство

       Намира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...