На Красето - с обич
Ти знаеш ли, каза ми облаче бяло,
веднъж, но прошепна го тихо,
че блатото лунно било огледало
и жабите мигом се скриха.
Не квакат отдавна на два и три гласа,
съвсем занемяха, изглежда,
сред лилии бели и звездна украса,
Луната ликът си оглежда.
В тръстиките вятър шуми срамежливо,
превива ги - тънки и слаби.
И блатото може да бъде красиво... ...