Блато - без жаби
На Красето - с обич
Ти знаеш ли, каза ми облаче бяло,
веднъж, но прошепна го тихо,
че блатото лунно било огледало
и жабите мигом се скриха.
Не квакат отдавна на два и три гласа,
съвсем занемяха, изглежда,
сред лилии бели и звездна украса,
Луната ликът си оглежда.
В тръстиките вятър шуми срамежливо,
превива ги - тънки и слаби.
И блатото може да бъде красиво...
И ето ти блато - без жаби.
За теб, обещаната приказка пиша,
с перце от добра улулица,
съвсем по девичи Луната въздиша
и в блатото капва сълзица.
Когато звездите сълзата изпият,
ще пратят по волни бекаси,
шишенце със сребърно - бяла магия,
очаквай ги нощем, в съня си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
