8 mar 2009, 4:50

Бленуван

  Poesía
520 0 1

Усмивката ти като слънце блести,
очите ти са като две ярки звезди.
Ти бе моят сън, ти бе моя мечта,
света за миг превърна в приказна страна.

Но този сън за миг отлетя и всичко потъна в тъма,
ти смисъла на живота ми отне
така, както се убива мечтата на малко дете.
Моя приказен свят изгради,
и като властен бог след това разруши.

За какъв се мислиш ти,
защо разби моите мечти,
кой ти разреши да откраднеш сърцето ми?

Не заслужаваш сълзите ми,
не заслужаваш обичта ми,
върни назад дните ми,
върни  и мечтите ми,
върни светлината на дните ми.

Напразно се борих да те върна,
за миг ти всичко ми отне,
как искам пак да те прегърна,
да погаля отново твоето лице,
как искам в онази нощ при тебе да се върна,
в онази нощ, когато ми подари своето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не му връщай сърцето - не заслужава! Поздрав! (6+)

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...