Mar 8, 2009, 4:50 AM

Бленуван

  Poetry
519 0 1

Усмивката ти като слънце блести,
очите ти са като две ярки звезди.
Ти бе моят сън, ти бе моя мечта,
света за миг превърна в приказна страна.

Но този сън за миг отлетя и всичко потъна в тъма,
ти смисъла на живота ми отне
така, както се убива мечтата на малко дете.
Моя приказен свят изгради,
и като властен бог след това разруши.

За какъв се мислиш ти,
защо разби моите мечти,
кой ти разреши да откраднеш сърцето ми?

Не заслужаваш сълзите ми,
не заслужаваш обичта ми,
върни назад дните ми,
върни  и мечтите ми,
върни светлината на дните ми.

Напразно се борих да те върна,
за миг ти всичко ми отне,
как искам пак да те прегърна,
да погаля отново твоето лице,
как искам в онази нощ при тебе да се върна,
в онази нощ, когато ми подари своето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не му връщай сърцето - не заслужава! Поздрав! (6+)

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...