Усмивката ти като слънце блести,
очите ти са като две ярки звезди.
Ти бе моят сън, ти бе моя мечта,
света за миг превърна в приказна страна.

Но този сън за миг отлетя и всичко потъна в тъма,
ти смисъла на живота ми отне
така, както се убива мечтата на малко дете.
Моя приказен свят изгради,
и като властен бог след това разруши.

За какъв се мислиш ти,
защо разби моите мечти,
кой ти разреши да откраднеш сърцето ми?

Не заслужаваш сълзите ми,
не заслужаваш обичта ми,
върни назад дните ми,
върни  и мечтите ми,
върни светлината на дните ми.

Напразно се борих да те върна,
за миг ти всичко ми отне,
как искам пак да те прегърна,
да погаля отново твоето лице,
как искам в онази нощ при тебе да се върна,
в онази нощ, когато ми подари своето сърце.