2 feb 2008, 14:00

Близка среща

  Poesía » Otra
819 0 11
Прегръщаш ме. Оставам бездиханна.
Отиваш си. Не мога да те спра.
Не искам и няма да намразя
детето във моята душа.
Целуваш ме. Жива изгарям.
За последно. Докосвам обичта.
Една любов до болка прогаря
и преобръща твоята съдба.
Силна съм. Повече от вчера.
Опитомих без страх страха.
Ти си този, който почерни
и забули в черно младостта.
Сама съм сред хиляди други,
които имат моята съдба.
Но предстои ми близка среща
с нейно величество Любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....