17 abr 2016, 21:39

Близки срещи от трети вид

  Poesía
1.1K 5 16

 

Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.

И сякаш този сън съм го живял.
Снежинките му ми напомнят нещо.
От друг живот пристигнал, оцелял,
в заслона на мечтите с мен се срещам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова красив стих и толкова мъдър! Поздравления, прекрасно казано!
  • Благодаря ви, Марина и Еси! Светли празници за вас!
  • От къде вземаш тази невероятна сила, Младене? Толкова е трудно да се усмихваш на тъгата си. Дано усмивката не слиза от лицето ти, но нека тя да е от щастие! Поздрави!!!
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Символ! Желая ти нови успехи!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...