17 апр. 2016 г., 21:39

Близки срещи от трети вид

1.1K 5 16

 

Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.

И сякаш този сън съм го живял.
Снежинките му ми напомнят нещо.
От друг живот пристигнал, оцелял,
в заслона на мечтите с мен се срещам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красив стих и толкова мъдър! Поздравления, прекрасно казано!
  • Благодаря ви, Марина и Еси! Светли празници за вас!
  • От къде вземаш тази невероятна сила, Младене? Толкова е трудно да се усмихваш на тъгата си. Дано усмивката не слиза от лицето ти, но нека тя да е от щастие! Поздрави!!!
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Символ! Желая ти нови успехи!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...