17 апр. 2016 г., 21:39

Близки срещи от трети вид

1.1K 5 16

 

Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.

И сякаш този сън съм го живял.
Снежинките му ми напомнят нещо.
От друг живот пристигнал, оцелял,
в заслона на мечтите с мен се срещам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красив стих и толкова мъдър! Поздравления, прекрасно казано!
  • Благодаря ви, Марина и Еси! Светли празници за вас!
  • От къде вземаш тази невероятна сила, Младене? Толкова е трудно да се усмихваш на тъгата си. Дано усмивката не слиза от лицето ти, но нека тя да е от щастие! Поздрави!!!
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Символ! Желая ти нови успехи!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...