17.04.2016 г., 21:39

Близки срещи от трети вид

1K 5 16

 

Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.

И сякаш този сън съм го живял.
Снежинките му ми напомнят нещо.
От друг живот пристигнал, оцелял,
в заслона на мечтите с мен се срещам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова красив стих и толкова мъдър! Поздравления, прекрасно казано!
  • Благодаря ви, Марина и Еси! Светли празници за вас!
  • От къде вземаш тази невероятна сила, Младене? Толкова е трудно да се усмихваш на тъгата си. Дано усмивката не слиза от лицето ти, но нека тя да е от щастие! Поздрави!!!
  • ...!!!
  • Благодаря ти, Символ! Желая ти нови успехи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...