Нехранимайко с нож ме плаши,

а аверът му апаш джоба ми тараши.

Ей, да му се не види на живота,

хората убиват и за скъсана банкнота.

Ама така е, който крал-крал,

сега далече от селото в изискан квартал,

живурка, мишкува с парички бизнесмена,

работил усърдно, ама 2-3 дена.

Как стана комичното трагично,

хората да ги е срам да си кажат нещо лично,

отношенията различни и доста нелогични,

освирепели, гадни, дори и педантични.

Голям брой монети ни дрънкат в джоба,

но всеки тръгва вече със злоба,

а заровени седим ний като къртици,

само и само да получим жълтици.

А това ли иска нормалният човек,

нали уж живеем в 21 век,

хорските отношения вече ги няма,

любов и приятелство - това е измама.