13 дек. 2011 г., 20:15

Близко до реалността

976 0 1

Нехранимайко с нож ме плаши,

а аверът му апаш джоба ми тараши.

Ей, да му се не види на живота,

хората убиват и за скъсана банкнота.

 

Ама така е, който крал-крал,

сега далече от селото в изискан квартал,

живурка, мишкува с парички бизнесмена,

работил усърдно, ама 2-3 дена.

 

Как стана комичното трагично,

хората да ги е срам да си кажат нещо лично,

отношенията различни и доста нелогични,

освирепели, гадни, дори и педантични.

 

Голям брой монети ни дрънкат в джоба,

но всеки тръгва вече със злоба,

а заровени седим ний като къртици,

само и само да получим жълтици.

 

А това ли иска нормалният човек,

нали уж живеем в 21 век,

хорските отношения вече ги няма,

любов и приятелство - това е измама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Теофилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми това описание на действителността

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...