Нехранимайко с нож ме плаши,
а аверът му апаш джоба ми тараши.
Ей, да му се не види на живота,
хората убиват и за скъсана банкнота.
Ама така е, който крал-крал,
сега далече от селото в изискан квартал,
живурка, мишкува с парички бизнесмена,
работил усърдно, ама 2-3 дена.
Как стана комичното трагично,
хората да ги е срам да си кажат нещо лично,
отношенията различни и доста нелогични,
освирепели, гадни, дори и педантични.
Голям брой монети ни дрънкат в джоба,
но всеки тръгва вече със злоба,
а заровени седим ний като къртици,
само и само да получим жълтици.
А това ли иска нормалният човек,
нали уж живеем в 21 век,
хорските отношения вече ги няма,
любов и приятелство - това е измама.
© Михаил Теофилов Все права защищены